Село Богослов от кюстендилска област може да се похвали с редица постижения, които не навсякъде успяват да се осъществят по време на и след освобождението на страната от турското робство. Така например още през 1897-ма година селото се сдобива със своето първо училище, а седем години по-късно има вече и нова, по-модерна сграда за учебното заведение. През 1902-ра година отваря вратите си храмът Възнесение Господне, в който православното население да може да ходи на литургиите.Кредитното кооперативно сдружение през 1946-та година се нарича Осоговец, но всъщност датирането му трябва да се отнесе още към 1907-ма година. По това време то функционира в друга форма и под друго име, а именно – благотворително дружество Симеон. В годината на кървавия атентат в църквата Света неделя, при който загива голяма част от военния елит на страната, в селото отваря врати читалище Възраждане. Пак през 1946-та година в селото се прокарва за първи път електричество.
Местността Гробо в Богослов става много популярна сред жителите през 1955-та година, когато с бял бук са засадени 40 декара площ. Това своеобразно залесяване е типично за много населени места в епохата на социализма, а през 80-те години той ще достигне своя пик с построяването на голям брой панелни жилищни блокове във всички български градове. ТКЗС също има в пределите на кюстендилското селои то носи името на видния възрожденски борец Георги Бенковски, чието истинско име всъщност е Хлътев. Кооперативните стопанства, както добре знаем от историята, не навсякъде биват приети добре, защото изземват частната земя от ръцете на нейните притежатели и я правят обща за държавата. Впоследствие възнаграждението за всички е мизерно, а това води до кървави сблъсъци на народа с властите понякога. Но в последвалото социалистическо развитие на територията на селото се откриват още здравна служба и детска градина. А след демократичните промени, настъпили официално на 10-ти ноември 1989-та, населението започва да намалява поради притока на хора към града с цел търсене на работа. Сред забележителностите на селото освен споменатия храм , трябва да отнесем и възпоменателния монумент за загиналите по време на войните, които страната води в периода 1912-1918-та година.
Спасовден и Тодоровден са двата празника, които се отбелязват подобаващо в Богослов всяка година от населението. На първия празник има курбан за здраве, докато на втория се провеждат състезания от типа надбягване с коне. По цялата страна този празник е известен и с името Конски великден. Но също така има още едно събитие от чисто местен характер, наречено Осогово и свързано с автомобилно рали. Има и няколко на брой популярни личности, родени в селото и успели да оставят следа от себе си впоследствие. Илия Ангелакович, братът на Христо Лекарски, упражнава лекарска професия във възрожденската епоха, като брат му е още и аптекар. От 40-те години на 19-ти век аптекарят живее в Кюстендил, а преди това е лекар в Скопие. Велин Алайков загива през 1922-ра година като един от активните борци на ВМРО, а за Милуш Спасов не се знае рождената му дата. Той е народен певец, живял в околията след Освобождението.
